Кладенци

Кладенецът (също геран или бунар) е съоръжение, изградено с цел черпене на подземни води за напояване, питейни или промишлени нужди. Кладенците могат значително да се различават по своята дълбочина, количество и качество на водата. Кладенчовата вода обикновено съдържа повече минерали, отколкото речната и изисква пречистване или преваряване преди да може да се използва за консумация. За изтегляне на водата до повърхността на земята може да се използва електрическа или механична помпа, или както в миналото — на ръка с ведро, окачено на верига, спускано и изкачвано чрез макара или лост. Кладенците, които копаем ние са шахтови и представляват цилиндричен изкоп с диаметър един метър и дълбичина за района на София не повече от 20 до 25 метра, в който изкоп се поставят бетонови тръби или бетонови пръстени с вътрешен диаметър Ø 800mm и външен диаметър Ø 920 до Ø 940mm, като между пръстените и изкопа луфтът се запълва с филц, който играе ролята на дренаж и филтър. Целта е изкопът да премине през водоносен пласт или водоносна "жилка" и да стигне до водонепропусклив пласт (обикновенно глина), където да се изкопае достатъно за резервоар. Водният стълб в кладенеца обикновенно зависи от ширината на споменатите два пласта, докато дебитът (притокът) - не. Най-подходящото място за копаене на кладенец се определя от нас с помоща на багети. Багетите са инструменти с които се откриват подпочвени води с доста голяма успеваемост. Предпочитаме да работим на място посочено от наш багетист с богат опит.

- КЛАДЕНЦИ - ДРЕНАЖНИ ШАХТИ - СЕПТИЧНИ ШАХТИ - ПРОИЗВОДСТВО НА БЕТОННИ ПРЪСТЕНИ - ТРАНСПОРТ

Как се копаят

Предимства и недостатъци

Шахтовите кладенци са най-подходящи за райони бедни на подпочвени води или там където подпочвените води не са много дълбоки. Идеята при тях е, че при не висок дебит на притока на вода все пак се образува колям запас от вода (резервоар), които е достатъчен за задоволяване на нуждите на ползвателя, а през времето, когато не се ползва кладенеца той "работи" за запълване на резервоара. При сондажите този ефект го няма, тъй като те са с малък диаметър и резервоарът е малък, тоест за няколко минути при интензивно черпене водата се източва. Освен това при равни други условия шахтовия кладенц има по голям дебит от сондажния такъв, тъй като обиколката му е по голяма, от там и дренажната площ. Нещо повече - има случаи в които "слаби" кладенци с времето (за година - две) се "разработват" (дренажират водоносния пласт) и притока към тях се увеличава в пъти, като така стават "добри". Там където дебитът на водата е голям резервоарът не е от такова голямо значение, но ако е необходимо интензивно водочерпене, шахтовия кладенец пак е по сполучливия избор от сондажния. Това е така, тъй като кладенеца не се "затлачва", тоест не се запълва с песъчинки увлечени от помпата, докато при сондажите периодично се налага прочистване ("продухване"). Случва се дори потопената помпа в сондажа да не може да бъде извадена, тъй като върху нея са се натрупали утайки и са я блокирали. Може да се счита, че шахтовия кладенец е еднократна инвестиция и не се нуждае от никаква допълнителна поддръжка ако в него не се изливат течности, хвърлят предмети, отпадъци идруги. Цената на линеен метър за изработване на шахтовия кладенц е до два пъти по висока от тази на линеен метър за сондажен кладенец, но тъй като шахтовия е по плитък, а също така възможността за избор на помпа за него по голяма, често пъти той е в крайна сметка по евтиния вариант. Друго предимство е това, че машините за сондажни кладенци са много големи и не винаги може да влязат в застроени или залесени дворове и парцели, което почти не важи за нас. В всеки случай потенциалните клиенти внимателно трябва да преценят нуждите си от вода, възможните алтернативи за собствен водоисточник, потенциалните проблеми в връзка с евентуално узаконяване, както и размера на инвестицията (не само като копаене, а също като помпена инсталация и поддръжка)

Узаконяване

Няколко документа които биха Ви били от полза:

Недко Дойчинов Димитър Дойчинов

Шахтовите кладенци, които изработваме ние се копаят с електросондажна машина. Тя се придвижва в рамките на строителния обект на собствен ход с помоща на три колела, което я прави изключително маневрена и проходима, като това и позволява да достига мястото за копаене, преминавайки между овощни дървета в близост до огради, сгради и други препятствия. Габаритите на машината са: дължина - 3,50м., ширина - 1,80м. и височина - 2,10м. (докато се придвижва), или 4,50м. (в работен режим). Тежи 2650кг. Има възможност ако се налага да бъде прехвърлена през ограда или друго заграждение (препядствие) с помоща на наш кран. При копаенето пръстта от изкопа се натрупва срещу машината на 3 метра от дупката на купчина. Обикновенно на един линеен метър дилбочина излиза 1.2 куб. м. пръст. На някои места където позволява терена пръстта може директно да се товари в невисок камион или контейнер за по-лесно извозване. Обикновенно първо се прави изкопът, след което се монтират бетонови пръстени и паралелно с това се поставя дренажният филц, но в някои райони където се срутва изкопът се налага да се поставят бетонови тръби дълги 2500мм които служат за обсадни колони. В тях се копае и се натискат с хидравлика така, че да се постигне необходимата дълбочина.Бетоновите тръби са фалцови (със зглобка) и се налага да бъдат перфорирани (надупчени) предварително за да влиза вода в кладенеца. При бетоновите пръстени винаги има луфтове и перфориране (дупчене) не се налага. Наи-често кладенеца завършва с един пръстен над терена, тоест 80см. височина, но в краина сметка това е решение на клиента в зависимост от нуждите и предпочитанията му. Транспортът на машината и съоръженията за копаене, бетоновите пръстени, дренажния филц и други до и от обектът са наша грижа и най-често (за по близки обекти) са включени в общата цена на кладенеца

1. "НСБФТР" ЕАД гр.София, бул."Овча купел" №2В 2. НАЦИОНАЛЕН ЦЕНТЪР ПО ОБЩЕСТВЕНО ЗДРАВЕ И АНАЛИЗИ гр.София, бул."Акад.Иван Гешов" №15

Eто адресите на лаборатории в който може да правите изследвания на водата от Вашите кладенци.